Естрагон – полезната подправка

Естрагонът е растение, което освен многото си полезни качества е и лесно за отглеждане. Няма особено големи изисквания към почвата, като вирее дори на засушени места, а единственото, от което се нуждае е повечко слънце. При нормални условия, тази уникална билкова подправка може да живее до 15 години, което наистина е доста дълъг период, в който винаги ще имате под ръка естрагон.

При по-влажни почви, растението се развива по-добре, но трябва често да бъде почиствано от плевели. Засаждането става чрез семена, разсад или издънки от вече стари храсти. Най-добре е да се направи разсад и да се засади на разстояние 50-60 см. Листата се прибират 2 пъти – към края на юни и края на септември, като се оставят да изсъхнат на слънце. Листата също така са много богати на витамини (калий, калций, фосфор, желязо) и от тях се приготвя етерично масло, чрез изваряване с дестилирана вода.

Приложенията на естрагона в кухнята са много, а най-често тази подправка се използва при приготвянето на месни ястия. Доказано е, че подобрява значително апетита, което го прави идеалната билка за хора, страдащи от анемия. Освен това, естрагона е тонизираща билка, която е много полезна при гастрит, епилепсия, безсъние и дори лош дъх. Тази подправка е много подходяща за консервиране на кисели краставички, домати и за приготвянето на горчица. Повечето майстори готвачи използват естрагон при приготвянето на всякакви салати, омлети и супи.

Тази подправка е много ароматна, което пък я прави иделаното допълнение за салати, гювечета, задушени зеленчуци или за добре познатата българска пача. Естрагонът е познат и под името Тарос, като има няколко вида. Среща се дори див Тарос, но той е с по-слаб аромат и свойства. Най-добрият сорт е френският, който е широкоразпространен в цяла Европа. Ако нямате подходящо дворно място, можете да го отглеждате и в саксия, която обаче трябва да е по-голяма, тъй като естрагона става под формата на храст.

Прочетете още »

Босилекът – свещената подправка

Босилекът е познат на човечеството още от древни времена, като за неговия произход и свойства се носят безброй легенди. Смята се, че откриването на босилекът е станало още преди 5 000 години от индийците, като днес, тази ароматна подправка се използва по целия свят.

За босилекът може да се каже, че е едновременно и подправка, и билка. Той се използва както в кухнята, така и в медицинита, като има много полезно действие за хора с хронични заболявания. Може да се използва чрез специално приготвена отвара или просто да се извлече етеричното масло, което помага при главоболие, зъбобол, кашлица и други. Босилекът е едно уникално растение, което по принцип е едногодишно и се среща в няколко сорта, които имат различен аромат и приложение.

Босилекът е най-подходящ за приготвянето на салати и в частност домати. Това е любимата подправка на италианците, които наистина знаят как да приготвят вкусни ястия. Също така се използва масово и в тайландската кухня, която е известна със своите неустоими аромати. Босилекът също така е перфектната подправка за супи, яхнии, кърита, различни сосове, а дори и за приготвянето на ликьор.

Интересното при тази подправка е, че променя аромата си при комбинация с други, сходни подправки. Най-успешното съчетание е с магданоз, риган или мащерка, като разбира се приложението на босилека е на практика безгранично. Това уникално и интересно растение е познато още като „кралска подправка” и се смята, че в миналото отглеждането му е било предназначено само за висши особи.

Освен всички изброени приложения на босилека, той много често се използва при приготвянето на ягодови или сливови конфитюри, като придава впленяващ аромат на канела. Съхранението на тази подправка също е много специфично, тъй като при изсушаване, ароматът се променя изцяло. Босилекът може да се съхранява успешно и във фризера, като много кулинарни майстори предпочитат да не го нарязват за своите ястия, защото по този начин се запазват основните му вкусови качества.

Това е наистина една впечатляваща подправка, която намира място на всяка трапеза, без значение от расата и вкусовите особености на хората.

Прочетете още »